logobgr

Отговори на постъпили въпроси от различни областни и общински администрации, във връзка с разработването на Националната карта на социалните услуги

В общината имаме ЦНСТДМУ 1 и 2. Планираме едната услуга да бъде закрита и на нейно място да бъде разкрита социална услуга резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения. Как да изчислим необходимия брой персонал? Към момента за ЦНСТДМУ или за бъдещата услуга?

В анализа декомпозирате съществуващите социални услуги ЦНСТДМУ 1 и 2 на социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ в таблица 6.

На база на получените данни в Приложение №5, да се направи съпоставка между налични социални услуги и данните за максимален брой на потребителите на социалните услуги, за които ще се осигури изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, по видове социални услуги, от които да се направят изводи за: Къде услугите работят с увеличен капацитет; Къде услугите работят с намален капацитет; Социални услуги, за които към момента е изчерпана необходимостта от тяхното предоставяне, съобразно изведените нужди; Какви услуги са необходими, съобразно изведените нужди; С коя община може да се сключи споразумение, съгл. чл. 56 от ЗСУ. На база обобщението се извеждат препоръките по отношение:  Кои услуги ще се закрият?

Относно изчисляване на персонала - Броя на потребителите на социалната услуга се умножава по коефициента за персонал посочен в НКСУ за конкретната услуга след декомпозирането и се получава броя на необходимия персонал за услугата. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценява какъв да бъде прогнозния брой служители с оглед оптималното функциониране на услугата.

Предстои увеличаване на капацитета на ДЦПЛУ. Към момента е 35 места, а следва да го увеличим на 55 потребителя. Ако изчислим персонала към настоящия капацитет (35), а в последствие го увеличим, съответно ще имаме нужда от още персонал. Моля, да разясните правилния начин за да изчислим необходимия брой персонал.

Съществуващата социална услуга ДЦПЛУ се в декомпозира на посочените в чл. 15 социални услуги от ЗСУ в приложение №6 (трансформиране на социалните услуги), съгласно изискванията на Стандарти за качество на социалните услуги и критерии за тяхното изпълнение, разписани в НКСУ. 

Относно персонала е необходимо да направите съпоставка на данните за брой на назначени служители и брой незаети длъжности към момента на извършването на анализа по утвърдените щатни разписания във всяка услуга, както и въз основа на определените минимални изисквания в стандартите за качество на социалните услуги, касаещи броя и квалификацията на необходимите служители, в тази точка се извежда прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Удачно е да се посочи в кои услуги ще се наложи изменение на длъжностното щатно разписание в резултат на постигането на съответствие с изискванията за брой, квалификация и състав на служителите, заложени в стандартите за качество по НКСУ, при съобразяване на броя на потребителите и Коефициент за определяне числеността на служителите за съответната услуга и изискването Минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценява какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

Съгласно Наредбата за качество на социалните услуги, същите следва да са приведени в съответствие с нея до 30.06.2023 г. В тази връзка в нашата община функционира ДЦПЛУ. След посочената по-горе дата центърът следва да е само за деца. Към момента капацитетът му е 36, но в съответствие с данните от шийт Карта на Приложение №5, максималния брой потребители е 26, а по стандарти 25. По какъв начин да изчислим необходимия брой персонал? Към момента или не?

Съществуващата социална услуга ДЦПЛУ се в декомпозира на посочените в чл. 15 социални услуги от ЗСУ в приложение №6 (трансформиране на социалните услуги), съгласно изискванията на Стандарти за качество на социалните услуги и критерии за тяхното изпълнение, разписани в НКСУ. 

Относно персонала е необходимо да направите съпоставка на данните за брой на назначени служители и брой незаети длъжности към момента на извършването на анализа по утвърдените щатни разписания във всяка услуга, както и въз основа на определените минимални изисквания в стандартите за качество на социалните услуги, касаещи броя и квалификацията на необходимите служители, в тази точка се извежда прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Удачно е да се посочи в кои услуги ще се наложи изменение на длъжностното щатно разписание в резултат на постигането на съответствие с изискванията за брой, квалификация и състав на служителите, заложени в стандартите за качество по НКСУ, при съобразяване на броя на потребителите и Коефициент за определяне числеността на служителите за съответната услуга и изискването Минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценява какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

В общината функционират ЦНСТДБУ 1 и 2. Следва да намалим капацитетът им от 15 на 12 места. Как да изчислим в този случай необходимия персонал? На 12 или на 15 места?

Социалната услуга ЦНСТДБУ 1 и 2, която съществува към настоящия момент сe декомпозира на посочените социални услуги в чл. 15 от ЗСУ в приложение № 6 (трансформиране на социалните услуги), съгласно изискванията на стандартите за качество на социалните услуги и критерии за тяхното изпълнение, разписани в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), при съобразяване на броя на потребителите и коефициента за определяне числеността на персонала.

Предвид факта, че в стандарта за предоставяне на резидента грижа, разписан в Наредбата за качество на социалните услуги, е определен минимален брой на лицата, ползващи социалната услуга - 8, и максимален брой лица, ползващи социалната услуга – 12 и в случай на изведена потребност от Анализа, Общината следва да планира достатъчен брой услуги за деца, съобразно ЗСУ и НКСУ.

Относно персонала е необходимо да направите съпоставка на данните за брой на назначени служители и брой незаети длъжности към момента на извършването на анализа по утвърдените щатни разписания във всяка услуга, както и въз основа на определените минимални изисквания в стандартите за качество на социалните услуги, касаещи броя и квалификацията на необходимите служители, в тази точка се извежда прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Удачно е да се посочи в кои услуги ще се наложи изменение на длъжностното щатно разписание в резултат на постигането на съответствие с изискванията за брой, квалификация и състав на служителите, заложени в стандартите за качество по НКСУ, при съобразяване на броя на потребителите и Коефициент за определяне числеността на служителите за съответната услуга и  изискването минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение №4) по брой щатове, длъжности и се преценя какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

Социалната услуга "Терапия и рехабилитация" се предоставя от ЦОП само по стандарт за "терапия". Как да се определи минимален и максимален брой потребители само за "терапия" и съответно коефициента за определяне на щатните бройки?

Услугите, предоставяни в ЦОП към настоящия момент сe декомпозират на посочените социални услуги в чл. 15 от ЗСУ  в приложение № 6 (трансформиране на социалните услуги). Социална услуга ЦОП се декомпозира в „Терапия и рехабилитация“ и представлява 25 % от общия капацитет на услугата. Предоставя се, съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение 5, при съобразяване на минимален и максимален брой лица, ползващи социалната услуга и с коефициента за определяне числеността на служителите (0,3), съобразно Наредбата за качество на социалните услуги. (Минимален брой на лицата, ползващи социалната услуга - 20, и максимален брой лица, ползващи социалната услуга – 50).

Относно попълване на таблици 1 и 2, във връзка с проверката от страна на ДСП на изготвените от общините анализи на социалните услуги. Едното мнение е, че Таблица 1 трябва да се попълва с данни „ да/не“ или „има/няма съответствие“. Другото мнение е, че таблицата трябва да съдържа основните цифри по колоните и структурата на анализа. Моля да ни дадете насоки за попълването на Таблица 1.

В т. 5.5 отУказанията за улесняване процесите на планиране на социални услуги от общините, уеднаквяване на действията и подпомагане на координацията между областните администрации, общинските администрации, агенцията за социално подпомагане и териториалните ѝ поделения“, са описани ангажиментите на дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП), във връзка с планирането на социалните услуги.

Описаният от Вас първи подход „….че Таблица 1  трябва да се попълва с данни „да/не“  или  „има/няма съответствие“ е правилния. Няма необходимост в таблицата отново да се посочват данни, които вече са представени в приложенията към утвърдената структура на анализа на потребностите.

Проверката за съответствие в Таблици 1 и 2, извършвана от ДСП, не следва да е формална. Необходимо е ДСП прецизно да проверява за съответствие по всички посочени в таблиците реквизити и в случай, че се установят несъответствия, да бъде отбелязано в колона „Забележки“. Старателното извършване на проверката от ДСП, ще гарантира достоверността и  коректността на представените в анализите на общините информация и данни.

Въпрос по т. 10 от Анализа на потребностите: „По какъв начин следва да се опишат услугите, които работят с увеличен капацитет и намален капацитет и които ще се закриват и разкриват? Дали да са със старите наименования, по който са описани в т.3 от Анализа или съгласно чл.15 от ЗСУ?“

В т. 10 „Изводи“ от Анализа, подробно са описани стъпките и е онагледен начина на извършване на съпоставка между наличните социални услуги и данните за максимален брой на потребителите в социалните услуги.

Изготвя се анализ на текущо състояние на действащите към момента социални услуги и при установяване на потребности от създаване/закриване на нови социални услуги, те се отразяват в т. 10 „Изводи“ и се извеждат препоръки, които са в основата на предложението на съответната община.

По отношение на същата точка 8.3 е посочено да се изведе - прогнозен брой на служителите с оглед на оптимално функциониране на социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Може ли да поясните дали да бъде описана прогнозата по дейности, съотносими към услугите по чл. 15 от ЗСУ или да бъде описани по вид на услугата?

Да, това е правилния начин на изчисляване на прогнозния брой служители в ДСХ при капацитет 375 брой потребители. Следват се следните стъпки:

  1. Социалната услуга ДСХ се декомпозира на: резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания – 375х100%=375 потребители и информиране и консултиране – 375х10%=38 потребители.
  2. Броя на потребителите се умножава по коефициента за персонал посочен в НКСУ за конкретната услуга след декомпозирането и се получава броя на необходимия персонал за услугата след декомпозирането.

За резидентната грижа - 375х0,4=150 човека персонал; за информиране и консултиране - 38х0,1=4 човека персонал.

  1. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценя какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

 

При изготвянето на прогнозата за необходимия брой служители в точка 8.3 може ли да поясните дали за изчисляване на броя места по дейностите на социалните услуги първо се прилага схемата за трансформиране, а след това на база на изчислените брой места се прилагат съответните коефициенти за служители съгласно НКСУ? Например ако имаме ДСХ с 375 места, съответно имат 37,5 места за информиране и консултиране и 375 места за резидентна грижа, т.е. в този случай би трябвало да изчислим прогноза за необходими 4 слу

Въпрос: При изготвянето на прогнозата за необходимия брой служители в точка 8.3 може ли да поясните дали за изчисляване на броя места по дейностите на социалните услуги първо се прилага схемата за трансформиране, а след това на база на изчислените брой места се прилагат съответните коефициенти за служители съгласно НКСУ?  Например ако имаме ДСХ с 375 места, съответно имат 37,5 места за информиране и консултиране и 375 места за резидентна грижа, т.е. в този случай би трябвало да изчислим прогноза за необходими 4 служителя в дейност информиране и консултиране и 150 служителя за резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания?

Отговор: Да, това е правилния начин на изчисляване на прогнозния брой служители в ДСХ при капацитет 375 брой потребители. Следват се следните стъпки:

  1. Социалната услуга ДСХ се декомпозира на: резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания – 375х100%=375 потребители и информиране и консултиране – 375х10%=38 потребители.
  2. Броя на потребителите се умножава по коефициента за персонал посочен в НКСУ за конкретната услуга след декомпозирането и се получава броя на необходимия персонал за услугата след декомпозирането.

За резидентната грижа - 375х0,4=150 човека персонал; за информиране и консултиране - 38х0,1=4 човека персонал.

  1. Същият се съпоставя с наличния персонал в съществуващата услуга, преди декомпозирането й (Приложение № 4) по брой щатове, длъжности и се преценя какъв да бъде прогнозния брой служители, с оглед оптималното функциониране на услугата.

 

Информацията в точка 7.1.2 от структурата на Анализа, за жилищни условия, може ли да поясните дали е необходимо да се анализират жилища в регулация/извън регулация само за обособени квартали на уязвими етнически малцинства със структурна бедност или за цялата територия на Столична община?

В тъмното поле към точка 7.1.2 от структурата на Анализа - цитат: „Характеристика на жилищните проблеми на населението (вкл. данни за семействата/хората без жилище). Характеристика на жилищната политика на общините, вкл. инициативи и проекти за изграждане на социални жилища. Общо състояние на жилищния фонд на територията на общината. Брой и разпределение на жилищата (по данни на НСИ). Обособени квартали на уязвими етнически малцинства със структурна бедност – разположение в населените места на общината, приблизителен брой жители, състояние на уличната инфраструктура и жилищните условия, електроснабдяване, ВиК, статут (в регулация или извън регулация, собственост на земята и пр.).“  е посочено какво следва да бъде описано по отношение жилищните условия. Няма проблем да бъдат описани и факти, които общината прецени, че ще дадат по-голяма яснота за жилищните условия в общината и ще бъдат полезни за целите на анализа.

В точка 24 на Приложение 5 се изисква въвеждането на "брой на лицата в надтрудоспособна възраст без увреждания в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда", в точка 29 се изискват данни за "брой на живеещите в домашна среда лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване". Може ли да поясните каква е разликата между двете позиции или да се посочи еднакъв брой?

В позиция 24 се посочват данни само за лицата в надтрудоспособна възраст без увреждания в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда.

В позиция 29 се посочват данни за лицата в надтрудоспособна възраст със и без увреждания в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда, т. е. тук се включват всички лица в невъзможност за самообслужване, живеещи в домашна среда, независимо дали имат или нямат установено с ЕР на ТЕЛК увреждане.

След дискусия с експерти от НСИ и юрисконсулт на Общината, възникна следния въпрос относно Приложение 5: Пример: т. 3 "Общ брой на децата до 18 годишна възраст" - включват ли се навършилите 18 години? (същото се отнася и за т. 7)

Отговорът на въпроса се съдържа в самия критерий „Общ брой на децата до 18-годишна възраст“, тоест до деня на навършване на 18 години. С навършване на 18- годишна възраст децата стават пълнолетни лица. В т. 7 следваме същата логика – до 7 години, тоест до деня на навършване на 7 години.

На територията на община функционира услугата Център за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания. Настанените младежи са на възраст от 18 г. до 35 г. Дванадесет от тях са с водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК умствена изостаналост, а двама са с водеща диагноза физическо заболяване и с придружаваща умствена изостаналост. В Приложение № 6 схема за трансформация, услугата е упомената като резидентна грижа за деца/младежи с трайни увреждания. Същата обаче липсва в Приложение № 5, където са упоменати най-общо

Въпрос: На територията на община ……… функционира услугата Център за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания. Настанените младежи са на възраст от 18 г. до 35 г. Дванадесет от тях са с водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК умствена изостаналост, а двама са с водеща диагноза физическо заболяване и с придружаваща умствена изостаналост. В Приложение № 6 схема за трансформация, услугата е упомената като резидентна грижа за деца/младежи с трайни увреждания. Същата обаче липсва в Приложение № 5, където са упоменати най-общо казано резидентната грижа за деца и за пълнолетни лица с увреждания. Как да извършим съпоставка при това положение в таблица № 3 на Приложение № 7? Следва ли в случая да предвидим услугата като резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения?

Отговор: Предоставеното към Утвърдената структура на Анализа Приложение № 7 е пример, който е направен за улеснение на общините и същото не трябва да се попълва. От него общините нагледно могат да видят как се извършва декомпозирането на съществуващите социални услуги, максималния брой потребители и съответно как се извеждат изводите за потребностите.

В таблицата в работния лист „критерии“ на Приложение № 5 в съответния критерий се включва броят на потребителите на съществуващите социални услуги за резидентна грижа – специализирани институции и центрове за настаняване от семеен тип, като във вашия случай потребителите на Център за настаняване от семеен тип за младежи с увреждания ще отразите към ред №17 – двамата потребителя с водеща диагноза физическо заболяване и към ред №15 - дванадесет потребители с водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК умствена изостаналост.

Относно въпроса дали услугата да се предвиди като резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднение, първо е необходимо да бъде извършен Анализа на потребностите от социални услуги. След декомпозиране на съществуващите социални услуги в общината, в това число и на услугата ЦНСТМУ, съобразно схемата за трансформиране в Приложение № 6, и след съпоставяне с получените в Приложение 5 максимален брой на потребителите на социалните услуги по чл. 12 и чл. 15 от Закона за социалните услуги, се извеждат изводи каква потребност от социални услуги има в общината. Ако излезе потребност от резидентна грижа за деца с трайни увреждания, тогава услугата се запазва. Ако излезе потребност от резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, то съществуващата услуга трябва да се закрие и в Предложението да бъде заложена създаване на нова социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения.

По какъв начин да се подаде информация за услугата Детски център за застъпничество и подкрепа – Зона ЗаКрила, финансирана по проект на УНИЦЕФ в Анализа на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво, за да бъде включена в Националната карта за социални услуги, като се запази спецификата на услугата- специализирана за жертви на насилие на областно ниво? Ако услугата остане на общинско ниво къде да бъде описана и като какво?

В т. 3.1.1 и т. 3.1.2 от Анализа на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво е посочено, че информация се подава само за социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет или за социални услуги, които се финансират по проекти на оперативни програми.

На база на изготвения Анализ и при установяване на потребности от създаване на нови социални услуги по чл. 15 от ЗСУ в т. 10 „Изводи“ от Анализа се извеждат препоръки, които са в основата на предложението на съответната община за СУ. В разпоредбата на Глава Първа от Наредбата за планирането на социалните услуги подробно е указано как  да се осъществи планирането на общинско и областно /от чл. 5 до чл. 10 на наредбата/. В най-обобщен вид в Националната карта на социалните  услуги се включват всички действащи към момента социални услуги в общината с държавно финансиране; разкрити нови социални услуги по проекти и новосъздадени социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост, за които трябва да се осигури устойчивост като държавно делегирана дейност; както и за всички социални услуги, от които общината има потребност да бъдат създадени, съгласно изготвения анализ.

В коя точка на Анализа да бъдат включени проектите, които се изпълняват на територията на общината, за които няма информация за осигурена устойчивост и с какъв профил? Проект „Услуги за ранно детско развитие в община …”, процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Услуги за ранно детско развитие”, приоритетна ос: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. с краен срок на изпълнение 30.06.2023 г.

В т.3.1.2 от Анализа се описват социалните и интегрираните здравно-социални услуги, които функционират на територията на общината, финансирани по оперативни програми. Всяка година държавата поема ангажимент за осигуряване на финансиране на социалните услуги, които функционират по приключили проекти по оперативни програми, включително цитирания от Вас проект.

В допълнение Ви информираме, че има отворена процедура BG05SFPR002-2.003 - БЪДЕЩЕ ЗА ДЕЦАТА, с цел предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги, включително в домашна среда, както и други видове консултативна подкрепа с цел превенция на рисковете от изоставяне на детето, намаляване на негативните тенденции, свързани с детската бедност, както и подобряване качеството на живот в контекста на Европейската гаранция за детето (ЕГД), по която бихте могли да кандидатствате.

В общината функционира Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, който е финансиран изцяло от бюджета на общината. Следва ли да включваме данни за Центъра в анализа, или се описват само услугите държавно делегирани дейности? Възможно ли е да предложим ЦСРИ за държавно финансиране, с цел да се осигури устойчивост на услугата. Тъй като навсякъде в отговорите срещнах информация, че само услугите финансирани по проект могат да се предложат за държавно финансиране. Възможно ли е в предложението за

Въпрос: В общината функционира Център за социална рехабилитация и интеграция за деца, който е финансиран изцяло от бюджета на общината. Следва ли да включваме данни за Центъра в анализа, или се описват само услугите държавно делегирани дейности? Възможно ли е да предложим ЦСРИ за държавно финансиране, с цел да се осигури устойчивост на услугата. Тъй като навсякъде в отговорите срещнах информация, че само услугите финансирани по проект могат да се предложат за  държавно финансиране. Възможно ли е в предложението за необходимостта от разкриване на нови услуги да включим ЦСРИ, за да  може да се включи в Националната карта и да се разкрие като ДДД.

Отговор: Не е необходимо в Анализа на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво да включвате информация за Центъра. Анализа на потребностите касае функциониращите социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет и за социални услуги, които се финансират по проекти на оперативни програми.

В т.10 „Изводи“ от Анализа, подробно са описани стъпките, както й е онагледен начинът на извършване на съпоставката между наличните социални услуги и данните за максимален брой на потребителите на социалните услуги, изведени от Приложение № 5. Изведените препоръки ще са основата на предложението на общината за СУ, които ще влязат в националната карта. В разпоредбата на Глава Първа от Наредбата за планирането на социалните услуги подробно е указано как  да се осъществи планирането на общинско и областно /от чл. 5 до чл. 10/. В най-обобщен вид в Националната карта на социалните  услуги се включват всички действащи към момента социални услуги в общината с държавно финансиране; разкрити социални услуги по проекти, за които трябва да се осигури устойчивост като държавно делегирана дейност; всички социални услуги, от които има необходимост общината, съгласно изготвения анализ и социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост.

В община функционира Център за социална рехабилитация и интеграция с целева група деца и възрастни, съгласно заповедта за разкриване на услугата, като делегирана от държавата дейност. В утвърдената структура на анализа и приложенията към него се дадени две възможности – Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи и Център за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни деца. Как би следвало да попълним информацията за тази услуга?

Въпрос: В община функционира Център за социална рехабилитация и интеграция с целева група деца и възрастни, съгласно заповедта за разкриване на услугата, като делегирана от държавата дейност. В утвърдената структура на анализа и приложенията към него се дадени две възможности – Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи и Център за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни деца.

Как би следвало да попълним информацията за тази услуга? Правилно ли е да попълним и двете таблици, отнасяйки потребителите до 20 годишна възраст в таблицата за ЦСРИДМ а останалите в таблицата за ЦСРИПЛ?

Отговор: В т. 3.1.1. на Утвърдената структура на анализа за улеснение са дадени таблици за попълване, като е пояснено, че се попълват само тези за съществуващите социални услуги в общината, а останалите се изтриват. Това важи и за попълване на дейностите, които се извършват в услугата към момента на изготвяне на анализа. Във Вашия случай е нужно да попълните една таблица с наименование - Център за социална рехабилитация и интеграция, като в графа „целева група“ опишете всички целеви групи, ползващи центъра. Ненужните таблици се изтриват.

Как трябва да се организира обсъждането и съгласуването между общините след изготвяне на техните анализи, като се има предвид, че при предходното картиране, областния управител проведе съвещание с отговорните представители на общинските администрации, след като беше изпратен проектът на предварително картиране "по първа итерация" на социалните услуги в България по области?

Предварителното картиране,  което се осъществи през 2021г. беше във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост и следва друг ред за това.

Настоящият анализ и последващото планиране е в изпълнение на разпоредбата на Закона за социалните услуги и във връзка с Наредбата за планирането на социалните услуги. С указателно писмо на АСП с изх. №91-00-1091/01.12.2022г., подробно са описани отговорностите на всяка една от структурите, ангажирана с изготвянето на анализа, въз основа на разпоредбата на чл.40, ал.1 от глава 3 Национална карта на социалните услуги от Наредбата за планиране на социалните услуги. След изготвянето на анализите на потребностите от всички общини в съответната област, областният управител организира обсъждане и съгласуване между кметовете на общини в областта, с цел планиране от всяка община на потребностите й от социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво.

Всяка областна администрация извежда по своя преценка, по какъв начин и ред да изпълни своя ангажимент в този процес по планиране на социални и интегрирани здравно-социални услуги, като подпомогне взаимодействието и координацията между общините на територията на областта и териториалните звена на държавни органи.

Как трябва да бъде отразена тази информация в приложение № 4, във връзка с възникналия казус? Всички услуги държавно делегирана дейност в общината са обединени в Комплекс за социални услуги. С решение на общински съвет КСУ е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, с отделен Булстат, като директора има сключено споразумение с Кмета на общината на основание чл. 28, във връзка с чл. 29, ал. 3, т.2 от ЗСУ, а всички други служители имат сключени трудови договори с Директор КСУ.

Въпрос: Как трябва да бъде отразена тази информация в приложение № 4, във връзка с възникналия казус?

Всички услуги държавно делегирана дейност в общината са обединени в Комплекс за социални услуги. С решение на общински съвет КСУ е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, с отделен Булстат, като директора има сключено споразумение с Кмета на общината на основание чл. 28, във връзка с чл. 29, ал. 3, т.2 от ЗСУ, а всички други служители имат сключени трудови договори с Директор КСУ. Комплекса има щатно разписание, в което всеки отдел си има отделен щат, но в него има и общи длъжности за КСУ.

Отговор: По повод отправеното запитване и запознаване с предоставената от Вас информация, е редно да се уточни на първо място разликата между разпоредбите на чл. 18 и тези на чл. 29 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), а именно: в зависимост от начина на управление, социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги, като организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата. В конкретния случай, става въпрос за организация на управлението на няколко услуги, за която кметът на община … е създал, на основание чл. 29 от ЗСУ, юридическо лице (ЮЛ), което с взето решение на Общинския съвет е второстепенен разпоредител с финансови средства и директорът, в качеството си на ЮЛ отговаря за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, на територията на общината. Предвид изложените обстоятелства от Ваша страна, може да се направи извода, че в ЮЛ, управляващо всички услуги, съществуват различни отдели, като всеки един представлява всъщност и различна услуга, която респективно има отделно щатно разписание.

Вземайки предвид изложеното дотук, по отношение  попълването на Приложение № 4 от Анализа на потребностите на социалните услуги, е целесъобразно да подадете информацията за персонала, попълнена поотделно за всеки вид социална услуга, която е част от ЮЛ, т. нар. от Вас Комплекс за социални услуги, като изрично под таблицата (ред 80 – ред 100) изпишете конкретна информация, че визираните услуги са част от ЮЛ и съответно имат един директор, както и да отбележите акуратно с цифрово изражение щата, на който е назначен всеки един служител (1 – за цял щат, 0,5 за половин щат и т.н.), като отново опишете спецификите под таблицата, в посоченото за това поле.

За изготвянето на анализа на потребностите от социални услуги в общината, може да се използват данни за броя на населението от всички официални източници в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата за планиране на социалните услуги. Има значително разминаване в броя на населението по информация от служба ГРАО в общинска администрация и данните от Националния статистически институт (НСИ).

Въпрос: За изготвянето на анализа на потребностите от социални услуги в общината, може да се използват данни за броя на населението от всички официални източници в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата за планиране на социалните услуги. Има значително разминаване в броя на населението по информация от служба ГРАО в общинска администрация и данните от Националния статистически институт (НСИ). НСИ предоставя както данни за населението от последното преброяване, така и за броя на населението в края на 2021г. В случая на нашата община разликата между най-благоприятния вариант и най-ниската стойност е от 5 425 лица, което съществено влияе на определянето на максималните капацитети на услугите.

От друга страна, кои ще са данните, по които ще се търси съответствие от останалите институции, участващи в процеса на планирането на социалните услуги.

Отговор: В случай, че при обработка на данните се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант, като в анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни в т. 1.2 Методи и източници на анализа.   

Същият подход се прилага и по отношение на останалите критерии в приложение № 5 Данни за общината по критериите за определяне в Националната карта на социалните услуги на максималния брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет.

Във връзка с планирането на социалните услуги от общините и нормативната уредба в тая сфера, моля да ни дадете допълнителни насоки, към коя институция следва да се обърнем с цел справедливо и точно събиране на данни за изготвяне на приложение 5?

Въпрос: Във връзка с планирането на социалните услуги от общините и нормативната уредба в тая сфера, моля да ни дадете допълнителни насоки, към коя институция следва да се обърнем с цел справедливо и точно събиране на данни за изготвяне на приложение 5 / критерии за определяне в НКСУ на максималният брой потребители на всички социални услуги, за които се осигурява финансиране от ДБ/, като се има предвид , че наличните данни в Дирекциите „Социално подпомагане“ са непълни и не обхващат всички налични потребители с издаден документ за трайна/частична нетрудоспособност, на ниво община. А Регионалните здравни инспекции нямат данни на ниво община.

Отговор: За изготвянето на анализа на потребностите от социални услуги в общината може да се използват данни за броя на населението от всички официални източници в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата за планиране на социалните услуги. В случай че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант като критерии за определяне на социалните услуги и максималният брой потребители в Националната карта на социалните услуги.

В т. 1.2 Методи и източници на анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни, като тук следва да отбележите, че данните, с които разполага РЗИ са само на областно ниво.

Наличните данни, предоставени от ДСП са непълни, тъй като обхващат само случаите, регистрирани в дирекцията. Въпреки това, тези данни след въвеждане по зададените критерии в Приложение 5, макар и непълни, ще дадат представа за необходимия максимален брой потребители за всяка социална услуга по чл. 15 от ЗСУ. 

Следва да се има предвид, че максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой на потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата.

Каква ще бъде структурата на Предложението на общините за изготвяне на НКСУ?

Структура на предложението е изготвена от експертите в АСП. След преминаване на процедурата по утвърждаване, ще бъде предоставена на общините.

Кои социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво са обект на споразумение между кметовете на общините в съответната област. Каква ще бъде формата на споразумението между общините?

В Указателно писмо №91-00-1091/01.12.2022 г. за улесняване процесите за планиране е посочено, че след изготвянето на анализите на потребностите от всички общини в съответната област, областният управител организира обсъждане и съгласуване между кметовете на общини в областта, по отношение потребността на всяка община от социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво за потребители от цялата област. Няма определена структура или формат на споразумение между общините за разкриване на услугите на областно ниво, но е препоръчително е да се води протокол или друг еквивалентен документ от действията по обсъждане и съгласуване, в които се отразяват всички предложения и взети решения.

На областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област се планират специализираните социални услуги:

  1. резидентна грижа за деца без увреждания;
  2. резидентна грижа за деца с трайни увреждания;
  3. резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания (с психични разстройства, с интелектуални затруднения, с физически увреждания, с деменция и със сетивни увреждания);
  4. резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания.

За повече яснота ви предлагаме примерен вариант за обсъждане и съгласуване при планиране на специализирана социална услуга - резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства на областно ниво удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област.

Условно до приемем, че област А, обхваща 5 броя общини – B, C, Z, X и Y.

От анализа на всяка община на база приложените критерии по чл.22 от Наредбата за планирането на социалните услуги се извеждат потребности от резидентна грижа за лица с психични разстройства, както следва:

  • За община B - 4 бр. лица с психични разстройства
  • За община C - 5 бр. лица с психични разстройства
  • За община Z - 1 бр. лица с психични разстройства
  • За община X - 2 бр. лица с психични разстройства
  • За община Y - 1 бр. лица с психични разстройства

Или общо за областта 13 бр. (4+5+1+2+1 =13) лица с психични разстройства имат потребност от резидентна грижа.

От така изведените потребности следва да се планира една социална услуга резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област с капацитет 13 места. Планирането на тази услуга се случва на организираното от областният управител обсъждане между кметовете на общините B, C, Z, X и Y в областта. При обсъждането между общините ще стане ясно в коя община може да се създаде услугата, съобразно нейните възможности (материална база, осигуряване на персонал и др. фактори). При консенсус между общините се подписва споразумението или друг еквивалентен документ. Общината, поела ангажимент да създаде социалната услуга, включва същата в предложението си за планиране на социалните услуги в общината. Аналогично се подхожда при планиране и на другите необходими специализирани социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област.

Кои социални и интегрирани здравно-социални услуги на общинско и областно ниво, от гледна точка на финансирането, се включват в Националната карта на социалните услуги (НКСУ)?

Отговорът на Вашия въпрос е посочен подробно в Глава Първа от Наредбата за планирането на социалните услуги /от чл. 5 до чл. 10/

В най-обобщен вид в Националната карта на социалните услуги се включват всички действащи към момента социални услуги в общината; услуги, разкрити социални услуги по проекти, за които трябва да се осигури устойчивост като държавно делегирана дейност; всички социални услуги, от които има необходимост общината, съгласно изготвения анализ и социални услуги по Плана за възстановяване и устойчивост.

В т.10 – общ брой на деца с трайни увреждания, живеещи в дом. среда и т. 25- брой на живеещите в домашна среда деца с трайни увреждания еднакъв брой ли се посочва? (свързан с попълването на Приложение 5).

В т. 10 се вписва общия брой деца с трайни увреждания, които се отглеждат в домашна среда/както от биологичното семейство, така също и децата с трайни увреждания отглеждани в семейството на близки и роднини или в приемни семейства, което може да доведе до разлика в броя деца с увреждания посочен в т. 25, където се отчита само броя на децата с трайни увреждания отглеждани в биологичното семейство. В случая броят на децата по т.10 и т. 25 може да бъде равен или общият брой на децата по т. 10 може да бъде по – голяма.

Във файл „Приложение №5“ от утвърдената препоръчителна структура на анализа липсват изчисления за социалната услуга „Асистентска подкрепа“. Как точно би трябвало да се анализира тази услуга?

Социалната услуга „Асистентска подкрепа“ е нова услуга, която е регламентирана в т. 10 на чл.15 от ЗСУ , поради което същата няма да се декомпозира по предложената схема на трансформиране по представените фиксираните проценти и съответно липсват изчисления за нея в „Приложение №5“. Съществуващият брой на субсидираните потребители към момента в общините е определен съгласно критериите, посочени в чл.35 от Наредбата за планиране на социалните услуги. Тъй като общините изцяло управляват услугата, то е възможно в хода на анализа да се направят изводи за допълнителни потребности или незаети места, съответно потребност да се намали/увеличи броят на местата за тази услуга или друго  предвид спецификите на конкретната община. Изводите могат да бъдат направени след обследване на брой чакащи за социалната услуга, какъв е броят на потребителите с доказана необходимост от целодневно обслужване, брой потребители с трайни увреждания с определена чужда помощ, брой потребители в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност, живеещи в отдалечени населени места с ограничен достъп до общинския център и т.н.

Какви са параметрите на споразумението между общините за разкриване на услугите на областно ниво – има ли определена структура, форма; между всички общини ли трябва да се сключи или между тези, които касае; отделно за всяка услуга и всяка община?

Както е посочено в Указанията за улесняване процесите за планиране, изпратени с на 01.12.2022 г. под № 91-00-1091, след изготвянето на анализите на потребностите от всички общини в съответната област, областният управител организира обсъждане и съгласуване между кметовете на общини в областта, по отношение потребността на всяка община от социални и интегрирани здравно-социални услуги на областно ниво за потребители от цялата област. Няма определена структура или формат на споразумение между общините за разкриване на услугите на областно ниво, но е препоръчително е да се води протокол или друг еквивалентен документ от действията по обсъждане и съгласуване, в които се отразяват всички предложения и взети решения. Припомняме, че на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област се планират специализираните социални услуги:

  1. резидентна грижа за деца без увреждания;
  2. резидентна грижа за деца с трайни увреждания;
  3. резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания (с психични разстройства, с интелектуални затруднения, с физически увреждания, с деменция и със сетивни увреждания);
  4. резидентна грижа за лица в надтрудоспособна възраст без увреждания.

Съгласно чл. 33.ал.3 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), общините, в които се създават социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област, се определят въз основа на споразумение между всички общини в съответната област при спазване на критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги.

Предходните и заключителни разпоредби на НКСУ дават насоки за сега съществуващите СУ в какви СУ по чл. 15 от ЗСУ могат да се трансформират. В параграф 3 от НКСУ са визирани стандартите за качество, които се прилагат за ДСХ – информиране и консултиране и резидентна грижа.

Въпрос: Предходните и заключителни разпоредби на НКСУ дават насоки за сега съществуващите СУ в какви СУ по чл. 15 от ЗСУ могат да се трансформират.  В параграф 3 от НКСУ са визирани стандартите за качество, които се прилагат за ДСХ –  информиране и консултиране и резидентна грижа.

В същата наредба  стандарт 14 : Програми и дейности,  са заложени отговорности на СУ :  „Специализираната социална услуга РГВХ създава условия и реализира програми за организиране на дейности и занимания по интереси в ежедневието на потребителите според индивидуалните им възможности и заявени интереси. Потребителите се включват в разнообразни дейности, които благоприятстват тяхното физическо и психично здраве, поддържат тяхната автономност и създават възможности за социално включване.“

Част от заложените  индикатори:

160)Програма за дейности;

164) включване във форма на образование и учене през целия живот;

165) Поне една от седмичните дейности е в общността;

167) Дейности за поддържане на умения за независимост;

169) възстановителни програми, се предоставя подкрепа за възстановяване на умения;

170) насърчаване и подкрепа на потребителите в развитието на умения за независимост;

насочват не само към информиране и консултиране , но и към други социални услуги – терапия и рехабилитация, дейности за придобиване на умения, застъпничество и посредничество.

В този случай не съществува ли пропуск в описанието на извършваните дейности, съотносими към услугите по чл. 15 от ЗСУ и как да бъдат описани в таблицата за съществуващите социални  и интегрирани здравно-социални услуги на територията на общината.

Въпросът може да бъде зададен и за  ЦНСТСХ. 

Отговор на въпрос: В задълженията на АСП не влиза обсъждането на пропуски в нормативната уредба.

Както многократно Ви беше указано, в това число и в Утвърдената структура на Анализа, съществуващите социални услуги на територията на общината се декомпозират на дейностите на чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), при съобразяване с Наредбата за качеството на социалните услуги (Наредбата).

Съгласно § 3, ал. 1 от Наредбата, до реформирането на домовете за стари хора за предоставяните в тях услуги се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от ЗСУ:

  1. резидентна грижа (за лица в надтрудоспособна възраст);
  2. информиране и консултиране (като специализирана услуга).

Цитираните в стандарт 14 на приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата програми и дейности не се отнасят към услугите по чл. 15 от ЗСУ. Това са Програми за организиране на дейности и занимания по интереси в ежедневието на потребителите в самата услуга, според индивидуалните им възможности и заявени интереси. Това са ежедневни занимания - развлекателни и стимулиращи за потребителите, като балансира индивидуалния подход с участие в групова дейност.

В ДСП „Х“ постъпи искане от община „Х“ за предоставяне на данни във връзка с разработване на Анализа. Следва ли да се предостави такава информация на общините и към коя дата да бъдат данните, необходими при разработването на Анализа?

Въпрос : В ДСП „Х“ постъпи искане от община „Х“ за предоставяне на данни във връзка с разработване на Анализа. Част от информацията, която желаят да се предостави е следната:

-общ брой на пълнолетни лица с трайни увреждания над 18-годишна възраст по степен на увреждане – до 70 %, от 70 до 90 %, над 90 % с чужда помощ;

- общ брой на деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст, както и по степен на увреждане;

- общ брой на пълнолетни лица с трайни увреждания в над трудоспособна възраст – над 64 години, както и по степен на увреждане.

Следва ли да се предостави такава информация на общините и към коя дата да бъдат данните, необходими при разработването на Анализа?

Отговор: ДСП следва да предостави на общината по официален ред исканата информация за целите на анализа на потребностите от социални услуги и планирането на социалните услуги.

Данните следва да са актуалните към момента на изготвяне на информацията. Важно е да добавите текст към представената информация, че това са статистически данни за брой лица, които са регистрирани в АСП и не може да се гарантира тяхната коректност по отношение на реални показатели за общината.

В община „Х“ функционира „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ (ДЦДМУ) . Към настоящия момент центърът предоставя социална услуга, както на деца, така и на младежи. С оглед привеждането на социалната услуга в съответствие с Наредбата за качество на социалните услуги и стандартите и критериите за качество (до юни 2023 г.), а именно, че услугата следва да се предоставя само за деца или само за пълнолетни лица, ни интересува, как следва да попълним таблица №6?

Въпрос 1: В община „Х“ функционира „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ (ДЦДМУ) . Към настоящия момент центърът предоставя социална услуга, както на деца, така и на младежи. С оглед привеждането на социалната услуга в съответствие с Наредбата за качество на социалните услуги и стандартите и критериите за качество (до юни 2023 г.), а именно, че услугата следва да се предоставя само за деца или само за пълнолетни лица, ни интересува, как следва да попълним таблица №6 , тъй като услугата  все още не е трансформира в такава само за деца с трайни увреждания или за пълнолетни лица с трайни увреждания?

Въпрос 2: В община „Х“ функционира „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания“ (ЦНСТДМУ) - 1 и 2. Моля, за разяснение как следва да попълним в този случай таблица №6 (схема за трансформиране), тъй като по Наредбата за качество на социалните услуги и прилежащите към нея стандарти и критерии за качество, социалната услуга, следва да се предоставя само за деца или само за младежи с трайни увреждания, а към момента се предоставя за деца и младежи. Все още не е трансформирана и приведена в съответствие със стандартите, тъй като срокът по Наредба е до юни 2023 г.

Въпрос 3: Предстои трансформиране на ЦНСТДМУ - 1 и 2, както и на ДЦДМУ. Следва ли да се отрази в Анализа? Следва ли да се посочи в какви социални услуги ще се трансформират, напр: ЦНСТДМУ - 1 в ЦНСТМУ - 1.

Отговор на въпроси 1, 2 и 3: Съществуващите към момента социални услуги на територията на общината се декомпозират на дейностите по чл. 15 от ЗСУ, при съобразяване с Наредбата за качеството на социалните услуги, по схемата на трансформиране, предоставена Ви в Приложение № 6. В същата са представени фиксираните проценти, по които е необходимо да се изчислят броя места за всяка услуга по чл. 15 от ЗСУ, спрямо настоящия брой места в съществуващата към момента социална услуга (с наименование по отменените чл. 36, ал. 2 и 3, т. 3 и чл. 41а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). След извършване на посочените изчисления, полученият брой места се сравнява със стойностите за максимален брой потребители, които са автоматично генерирани в шийт Карта на Приложение № 5.

При изведена потребност от промяна на профила, вида и целевата група на дадена социална услуга, следствие на анализа по зададените в Наредбата за планирането на социалните услуги критерии за определяне на социалните услуги и максималния брой потребители в Националната карта на социалните услуги, е необходимо те да бъдат описани в предложението на общината за социалните услуги, които ще влязат в Картата.

Въпреки че получихме и се запознахме с изпратената вас информация с въпроси и отговори във връзка с изготвяне на анализа, при нас продължават да постъпват запитвания. Така например, бихме искали да поясните допълнително по отношение на точка 5.1 от примерната структура на анализа. Оформят се две мнения.

Въпрос: Въпреки че получихме и се запознахме с изпратената вас информация с въпроси и отговори във връзка с изготвяне на анализа, при нас продължават да постъпват запитвания. Така например, бихме искали да поясните допълнително по отношение на точка 5.1 от примерната структура на анализа. Оформят се две мнения.

  1. В нашата област на този етап няма действащи интегрирани здравно-социални услуги. В точка 5.1. следва да се отразят само лица (лица/деца) от други общини, които ползват социални услуги в дадена община. За тези потребители няма необходимост от смяна на настоящия адрес във връзка с ползването на услугите. Например,  дете от община Неделино е ползвател на ДЦДМУ в гр. Златоград, община Златоград. В община Неделино няма такава услуга.
  2. В точка 5.1. следва да се отразят всички социални услуги (без домовете)  и броя на потребителите в тях, които са от други общини. Тук влизат случаи на потребители, сходни на гореописания, а също така потребители от социални услуги от резидентен тип, за които са предприети действия при настаняването  и вече са с настоящият адрес на територията на общината, където е ситуирана услугата.

 Считам, че информацията в т. 5.1 е от значение за планирането на услуги на областно ниво. Поради това, както и да не се налага да се преработват данните, моля за методическа помощ!

Отговор: С оглед коректното попълване на данните, е необходимо да се придържате към изразеното от Ваша страна второ мнение.

Във връзка с т. 8 от Анализа (8. Информация и прогноза за необходимите служители за извършване на дейността по предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги) необходимо ли е да бъдат предоставени данни за образование и възраст на персонала на социалните услуги.

Няма конкретно изискване за това. По преценка на общината, ако счита това за важно, може да го опише в т. 8 от Анализа.

Да бъдат ли включени в данните по Приложение 4 служители, които са на граждански договори. И ако „Да“ трябва ли да се включи представяне на данните в Анализа спрямо вида на трудовото правоотношение?

Служителите на граждански договори не се включват в данните по Приложение 4. В Приложение 4 се включват само брой служители, определени в щатното разписание, съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги. Информацията относно служителите на граждански договори се описва в т. 8 от Анализа.

В точка 3.1.1. Социални услуги – делегирани от държавата дейности, в таблиците е посочено да се опише целева група на услугата. По какъв начин трябва да бъде представена информацията: 1/ съгласно лиценза за услугата или 2/ по-подробно, съобразно спецификите на отделните целеви групи ползватели. Например – ако лиценза е за бездомни лица, но услугата обхваща лица със зависимости и лица с психични разстройства, кое да бъде водещо при описанието на целевата група.

Описват се само социалните услуги, делегирани от държавата дейности. Наименованието на целевата група е съобразно наименованието на социалната услуга.

Съгласно § 10 от ПЗР на ППЗСУ, извън случаите по § 9, в срока по § 44, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги - (До 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги) за социалните услуги по отменените чл. 36, ал. 2 и 3 и чл. 41а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които са определени като държавно делегирани дейности в решението по § 31, ал. 2, т. 3, буква "а" от преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги, се прилагат дефинициите в отменените т. 17, 18, 19, 21, 21а, 21б, 22, 23, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 32, 33, 35 и 44 от § 1 на допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Предвид това, наименованието на целевата група следва да е съобразено с посочените по-горе отменени дефиниции от ППЗСП.

Може ли да посочите в точка 7.1.2. на Анализа, каква е дефиницията за семействата/хората без жилище.

По смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ): "Бездомни лица" са лицата, които не притежават собствен или съсобствен жилищен имот на територията на цялата страна и са останали без подслон поради инцидентно възникнали обстоятелства, както и лица, избрали бездомността като начин на живот (§ 1, т. 31 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ).

Необходимо ли е да се събират данни от доставчиците на социални услуги, които са на частно финансиране, като част от оценка на нуждите от социални услуги?

Не е необходимо. Анализа на потребностите касае социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

Необходимо ли е да се събират данни от доставчиците на социални услуги, които се финансират по друго проектно финансиране, което е различно от оперативните програми, като част от оценка на нуждите от социални услуги?

Всяка година държавата поема ангажимент за осигуряване на финансиране на социалните услуги, които функционират по приключили проекти по оперативни програми.

Финансиране на социални услуги, които не функционират по приключили проекти по оперативни програми, не се допуска, поради което няма необходимост от събиране на данни от доставчици на социални услуги, които не се финансират по проекти оперативните програми.

В случаи, при които имаме извършване на дейност, съгласно чл. 15 от ЗСУ от СУ, които надвишават капацитета на услугата – например информиране и консултиране, мобилна работа, посредничество и застъпничество и др., включваме ли тези данни в общата информация.

Тази информация ще бъде включена в утвърдена от изпълнителния директор на АСП структура на Предложение, съгласно чл. 41, ал. 3 от  Наредбата за планирането на социалните услуги, която ще ви бъде изпратена.

Необходимо ли е да се събират данни от социалните услуги за броя обхванати потребители по дейности, съгласно чл. 15 от ЗСУ. Ако да, какъв период да обхващат данните (например средногодишна за 2022 г. или средномесечна за 2022 г.)?

Пример към въпроса: Трябва ли данните да се представят по следния модел?:

Наименование на социалната и/или ИЗС услуга

     Съществуващ брой места

Дневен център за пълнолетни лица с увреждания

          20

Дейности на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, съгласно чл. 15 от ЗСУ

     Средногодишна заетост за 2022 г.

-               дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания;

           20

-               информиране и консултиране (специализирано);

            3

-               застъпничество и посредничество;

            2

-               терапия и рехабилитация;

            7

-               обучение за придобиване на умения;

            4

-               подкрепа за придобиване на трудови умения;

            4

Събирането на данни от социалните услуги за броя обхванати потребители по дейности, съгласно чл. 15 от ЗСУ по представения модел, не е необходимо за целите на Анализа.

В Таблицата в т. 3.1.1. от Анализа Колона „Извършвани дейности, съотнесени към услугите по чл. 15 от ЗСУ“ се посочват дейностите, които се извършват в социалната услуга към момента на събиране на данните и извършването на анализа, като дейностите, които не се извършват в услуга се изтриват. Пример: В Център за обществена подкрепа (ЦОП) към момента на изследването се извършват дейностите: информиране и консултиране; застъпничество и посредничество; терапия и обучение за придобиване на умения. В същия ЦОП не се извършват дейности, които се осъществяват в уязвими общности или групи, насочени към превенция и защита, както и към стимулиране на общностното развитие, както и не разполага със звено за спешен прием. В този случай в колоната ще се заличат/изтрият точките 2. общностна работа и 6. осигуряване на подслон за деца - жертви на домашно насилие, и за деца - жертви на трафик (само за центрове за обществена подкрепа със звено за спешен прием).

Посочва се средногодишната заетост за 2022 г. в брой.

Необходимо ли е поради спецификите на районирането на Столична община да бъдат подадени данни за ползвателите на услугите по райони?

Столична община изготвя Анализа на потребностите на общинско ниво и подава данните за ползвателите на социалните услуги, въпрос на организация е как ще се предоставят тези данни.

Може ли да посочите дали е необходимо данните по точка 5 на Анализа да са към дадена дата (например брой лица от други общини, които ползват услуги към 31.12.2022 г.) или данните да са за определени период – например броя лица от други общини, които са ползвали социални услуги през цялата 2022 г.?

Данните по т. 5 на Анализа следва да се посочат към момента на изготвяне на анализа, напр. 31.12.2022 г., защото това са актуалните данни. Данните за определени периоди не са актуални, защото в тези случаи може да има движение на потребителите (едни прекратяват ползването на услугата, други започват да я ползват).

Може ли да посочите към коя дата трябва да са актуални данните по точка 5 (5. Информация относно броя на лицата от други общини, които ползват социални и интегрирани здравно-социални услуги на територията на Столична община)?

Към момента на изготвяне на анализа.

Може ли да поясните, за случаите при които след настаняване потребителят получава настоящ адрес на територията на услугата, но продължава да има постоянен адрес в друга община, дали този потребител да бъде посочен в данните като потребител от общината, в която е социалната услуга или да бъде посочен в данните като потребител от друга община?

Този потребител се посочва и като ползвател на услугата в т. 3.1.1. и като потребител от друга община, ползващ социални услуги в т. 5 от Анализа.   

Може ли да посочите кой адрес на потребителите да се отчита при обобщаване на данните по т. 5 от Анализа (5. Информация относно броя на лицата от други общини, които ползват социални и интегрирани здравно-социални услуги на територията на Столична община) - настоящия или постоянния адрес на потребителите?

Посочва се адреса в общината, от която идват потребителите, независимо дали същият е постоянен или настоящ.

Към коя дата трябва да са данните за служителите в социалните услуги – Приложение 4?

Към момента на изготвяне на анализа.

Може ли да посочите към коя дата трябва да са актуални данните от доставчиците на социални услуги – например има случаи на промяна на адреса на услугата през 2022г.? Ще бъдат ли приети от АСП данни към 31.12.2022 г.?

Информацията, която се представя, следва да е актуална към момента на изготвяне на Анализа, като няма пречка данните да са към 31.12.2022 г. Може да се опише, че през годината адреса на услугата е бил променен, но данните трябва да са актуални към момента на изготвяне на Анализа.

Може ли да посочите към каква дата трябва да са актуални данните по т. 4 от Анализа, съответно попълнени в Приложение 1? Ще бъдат ли приети от АСП данни към 31.12.2022 г.?

Информацията по т. 4 от Анализа и Приложение 1 се предоставят от ДСП към момента на изготвяне на анализа, като няма пречка данните да са към    31.12.2022 г. През м. януари 2023 г. ДСП ще има актуални данни по тази точка.

Данните които следва да съберем от социалните услуги също се изисква да бъдат събрани към дата 31.12.2021 г. (с изключение на чакащите). Същевременно в таблиците по т. 3.1.1 на утвърдената препоръчителна структура на Анализа се изисква средногодишна заетост за 2022 г.

Въпрос : Данните които следва да съберем от социалните услуги също се изисква да бъдат събрани към дата 31.12.2021 г. (с изключение на чакащите). Същевременно в таблиците по т. 3.1.1 на утвърдената препоръчителна структура на Анализа се изисква средногодишна заетост за 2022 г. Информация относно броя на лицата, от други общини които ползват социални услуги на територията на нашата община и за текущото състояние на работещите в социалните услуги в това число и Приложение № 4 – таблица персонал, ще е некоректно да подадем към 31.12.2021 г. Това и няма да е текущо състояние на работещите. На база на стари данни е некоректно и да направим прогноза за необходимите служители за извършване на дейността по предоставяне на социални услуги. Предвид гореописаното, моля за отговор дали е възможно да се ползват данни към настоящият момент в тези случаи.

Отговор : Данните по т. 2 – Показатели в общината по критериите и т. 6  - Информация за демографско развитие от Анализа, както и данните в Приложение 5 – Критерии от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата - 31.12.2021 година.  Към момента на изготвяне на Анализа се ползват следните данни:

  1. данните по т. 3.1.1. на утвърдената препоръчителна структура на Анализа, колона „средногодишна заетост“;
  2. данни по т. 4 от Анализа – Брой на желаещите да ползват социални услуги (Информацията е от списъците на чакащите по първо желание за съответната социална услуга и се предоставя от дирекциите „Социално подпомагане“. Посочва се общ брой на желаещите да ползват социалните услуги по видове услуги и групи потребители към момента на искането от общината);
  3. данни по т. 5 от Анализа – Брой на лицата от други общини, които ползват социални и интегрирани здравно-социални услуги. (Информацията е от регистрите на потребителите, воден във всяка услуга и се изписва по видове социални услуги към момента на извършването на анализа);
  4. Данни по т. 8.1. от Анализа и в Приложение 4 – Персонал. (подава се информация за текущото състояние на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, т.е. към момента на извършване на анализа);
  5. Данните в анализа към Приложение 1– Желаещи, Приложение 2– Образование и Приложение 3– Здравеопазване също са към момента на извършването на анализа.

Като по благоприятни данни за нас са данните на Главна дирекция „Гражданска администрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Според мен би следвало да се вземат предвид данни по настоящ адрес, тъй като социалните услуги се ползват по настоящ адрес.

Въпрос : Като по благоприятни данни за нас са данните на Главна дирекция „Гражданска администрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В случая те са реални. Според мен би следвало да се вземат предвид данни по настоящ адрес, тъй като социалните услуги се ползват по настоящ адрес. Но към 31.12.2021 г. както се изисква от нас тези данни не могат да бъдат разбити по възрастови групи население. Това може да се направи към настоящият момент. В архив към тази дата фигурират данни само за общ брой население.

Отговор : Отговорът на този въпрос се съдържа в предоставените Ви указания към утвърдената структура на Анализа (т. II. Етап I, т. 1. Обща информация) и предоставените Ви отговори на поставени въпроси от 09.12.-16.12.2022 г. – Показателите в общината по критериите за всички услуги, посочени в глава втора от Наредбата, се отчитат по настоящ адрес. Относно ползването на данни за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация:

  • Националният статистически институт;
  • органи, които по силата на закон имат право да събират и администрират съответните данни;
  • проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания.

В случай, че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант. В анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни. Няма пречка специално за целите на планирането на социалните услуги, общината да ползва данни от проведени от нея изчерпателни или представителни изследвания и проучвания, като в тези случаи, се прави описание и същите може да се добавят като приложения към анализа или да се посочи линк към тях.

Следва ли в брой лица от други общини, които ползват социални и интегрирани здравно–социални услуги на територията на общината да бъдат включени лицата, които са настанени в ЦНСТДМУ, ползватели на услугата от дълги години и имащи настоящ адрес на територията на общината, но предходният адрес е бил на територията на други общини?

В таблицата към т. 2 от Анализа, освен броят на потребителите на съществуващите домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения и домове за пълнолетни лица с деменция, се включва и броят на потребителите настанени във всички видове социални услуги в общността от резидентен тип (Центрове за настаняване от семеен тип, Защитени жилища, Преходни и Наблюдавани жилища, Приюти),  които са с настоящ адрес на територията на общината, като данните се попълват в съответния критерии.

Имайте предвид, че в т. 5 от Анализа се посочва броя на лицата от други общини, които ползват социалните и интегрираните здравно-социални услуги, функциониращи на територията на общината. Информацията е от регистрите на потребителите, воден във всяка услуга.

В ДСХ „Ела“ тече процес за реформиране и капацитетът е 40 потребители, може ли капацитета да се увеличи на 50 потребители, независимо, че социалната услуга е в процес на реформиране и предстои кандидатстване по ПВУ?

Съгласно налична информация и направена справка от Регистъра на специализираните социални услуги, поддържан от Агенцията за социално подпомагане, е установено, че при капацитет от 40 места средномесечната заетост на ДСХ „Ела“, гр. … за последните три месеца - м. 09, 10 и 11. 2022 г. е 20 потребители, от където следва, че към момента няма основание за увеличаване на броя на потребителите. Промяна на броя на потребителите на съществуваща социална услуга е възможно при констатирана и изведена потребност, след направените анализи от съответната община по зададените критерии за определяне на максималния брой потребители в Националната карта на социалните услуги.

По какъв начин следва да се кандидатства за разкриване на нова СУ за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания по реда на ЗСУ и ППЗСУ или след изготвяне на Анализ на потребностите от социални и интегрирани здравно-социални услуги на общинско и областно ниво?

Във връзка с процеса на планиране, съгласно Закона за социалните услуги и Наредбата за планиране на социалните услуги, Ви информирам, че единственият вид дом, който следва да бъде описан в анализа на общините, относно потребностите от социални услуги е „Дом за стари хора“ (ДСХ), тъй като ДСХ ще бъдат включени в Националната карта за социални услуги, като част от резидентната грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст (§35, ал. 1 от ПЗР на ЗСУ). Всички съпътстващи промени, свързани с реформирането на ДСХ, следва да  бъдат описани в предложението по чл. 41 от Наредбата за планиране на социалните услуги, изготвено от община … в резултат на анализа (Утвърдената от ИД на АСП препоръчителна структура на предложението ще бъде предоставена на по-късен етап). Създадените социални услуги за резидентна грижа за възрастни в надтрудоспособна възраст ще бъдат реализирани, съгласно Плана за възстановяване и устойчивост, по който предвидените средства са на база съществуващите потребители в социалната услуга ДСХ към момента.

Моля да ни информирате за обстоятелствата, които налагат АСП да препоръча определянето на двама представители на областните администрации, които ще са пряко ангажирани с процеса на планиране.

Определянето на двама представители на областните администрации, които ще бъдат пряко ангажирани с процеса на планиране няма задължителен характер. Броят им е посочен във връзка с ангажиментите на областните администрации, определени с Наредбата за планиране на социалните услуги е с цел подкрепа,  взаимозаменяемост и постигане на по-голяма оперативност. По своя преценка областният управител може да определи един или повече от двама представители на областните администрации, които ще са пряко ангажирани с процеса.

Ние сме малка община и имаме само 8 социални услуги, а нямаме нито една интегрирана здравно-социална, може ле да изчистим от указания модел на Анализ това понятие - "интегрирани здравно-социални услуги" ?

Съгл. чл. 38, ал. 2 от Наредба за планирането на социалните услуги,  изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е утвърдил препоръчителна структура на анализа на потребностите.

Не се препоръчва изтриването на термина „интегрирани здравно-социални услуги“. В т. 3. 2 на Анализ на потребностите за община … може да посочите, че нямате такива и не попълвате нищо.

В случай, че на територията на общината функционират интегрирани здравно-социални услуги, изградени по проекти, финансирани от оперативни програми, е необходимо да ги посочите, т. к. за тях е предвидена устойчивост чрез държавния бюджет.

В контекста на посочения отговор е важно да се има предвид, че всички общини на територията на страната, в т. ч. и тези в които няма или има създадена само една социална услуга „Асистентска подкрепа“, следва да изготвят Анализ на потребностите на общината от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет и Предложение за планирането в общината на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

Същевременно за целите на анализа ще ни се наложи да използваме и данни от наши проучвания, тъй като тези данни не се събират и обработват от други източници. Като например данни за брой пълнолетни лица с психични разстройства, с интелектуални затруднения, с физически увреждания, с деменция и със сетивни увреждания.

С чл. 3, ал. 2 на Наредбата за планирането на социалните услуги е определено, че за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация, като в т. 3 е посочено „проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания“. В тази връзка, няма пречка специално за целите на планирането на социалните услуги, общината да ползва данни от проведени от нея изчерпателни или представителни изследвания и проучвания, като в тези случаи, се прави описание и същите може да се добавят като приложения към анализа или да се посочи линк към тях. Може да се посочат кои организации са представили и кои са отказали да предоставят на общината съответната информация за целите на анализа на потребностите от социални услуги и планирането на социалните услуги.

Възможно ли е да бъдат ползвани данни на „ГРАО“ за целите на анализа за критериите, за които тези данни се поддържат и са налични, а за останалите критерии да се ползват данни на НСИ.

Да възможно е. За представянето на изискуемите данни и информация по различните точки и приложения в Анализа, общината може да ползва различни видове източници на данни, съгласно чл. 3, ал. 2 от т. 1-3 от Наредбата, които задължително следва да посочи, както сме посочили и в отговора на въпрос 5. Данните от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата     31.12.2021 г.

Какъв източник на информация да се ползва (Главна дирекция „ГРАО“, Национална база данни „Население“, локална база данни „Население“, НСИ)

С чл. 3, ал. 2 на Наредбата за планирането на социалните услуги е определено, че за критериите за разработваните от общините анализи на потребностите и предложенията, следва да се използват официални източници на информация:

  1. Националният статистически институт;
  2. органи, които по силата на закон имат право да събират и администрират съответните данни;
  3. проведени от общините специално за целите на планирането на социалните услуги изчерпателни или представителни изследвания и проучвания.

Визираните във въпроса източници на информация са в обхвата на чл. 3, ал. 2 от т.1-3 от Наредбата и няма пречка да бъдат ползвани. В случай, че при обработка на данни се установи, че информацията от два или повече официални източника се разминава, се взема по-благоприятния вариант. В анализа общината задължително посочва избрания от нея официален източник на информация и данни.

Прави впечатление, че таблицата при демографското развитие не включва 2022 г., а е до 2021 г.

2022 г. стартира изготвянето на Националната карта на социалните услуги (Картата) и затова настоящата година не е включена. Предходните 5 г. са от 2017 г. до 2021 г.

Желаещите да ползват СУ, за кой период трябва да са?

Информацията по т. 4 от Анализа се предоставя от ДСП към момента на изготвяне на анализа.

Данните за населението по възраст и видове трайни увреждания към кой момент следва да бъдат отразени, за какъв период следва да са - за 2021 г. или 2022 г. ?

Данните от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата 31.12.2021 г. Изключение са данните по т. 4 от Анализа, касаещи брой лица, чакащи/желаещи да ползват социални услуги, които се предоставят от ДСП.

Към коя дата да бъдат данните, необходими при разработването на Анализа?

Данните от различни официални източници, следва да бъдат към една и съща дата 31.12.2021 г. Изключение са данните по т. 4 от Анализа, касаещи брой лица, чакащи/желаещи да ползват социални услуги, които се предоставят от ДСП.