Обратно

Близо 80% от българите оценяват деинституционализацията на деца като правилен и необходим процес

Изображение

С изпълнението на проекта на АСП „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите“ ще приключи закриването на всички стари институции за деца

На пресконференция и последвала дискусия с представители на неправителствения сектор и журналисти, проведен като част от дейностите по национална кампания „Мисията е възможна“ на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, беше представено социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ на тема „Обществени нагласи към процеса на деинституционализация и предлаганите нови социални услуги в общността“. Пресконференцията беше водена от заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. По време на събитието беше представен и проектът на Агенцията за социално подпомагане (АСП) “Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Неговата цел е да подготви за извеждане от специализирани институции децата от центровете за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, домовете за деца, лишени от родителски грижи и домовете за медико-социални грижи.  Ръководителят на Проекта и директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, Ивайла Касърова, уточни, че дейностите по него включват разработване на инструментариум за работа в новите интегрирани здравно-социални услуги и оценка на индивидуалните потребности на децата и младежите. По Проекта е предоставена и супервизия на местно ниво за работещите в социалните услуги. През изминалата година около 500 служители са преминали през различни видове обучения по този координационен проект. Той се реализира в партньорство с министерствата на труда и социалната политика, на здравеопазването, на образованието и  ДАЗД. Срокът за изпълнението му е 24 месеца, считано от неговия старт през месец септември 2018 г.

По-нататъшните усилия в процеса на деинституционализация на грижите за деца трябва да бъдат насочени към приобщаване на децата от социалните услуги в обществото. Това констатира социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ на тема „Деинституционализация на децата в България - поглед отвън и отвътре“, проведено през м. ноември 2018 г. Управителят на „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова подчерта, че емоционалната съпричастност и емпатия са водещи и би трябвало да заострят вниманието на хората, които не обръщат достатъчно внимание на проблема. Според нея родителите биха могли да насърчат децата си да въвличат свои връстници от социални услуги в игри и различни празници. „Направени са значителни институционални усилия за реформата, но има и много субективни фактори. Съществува един втори етап на реформата – деинституционализацията да се случи в обществото“, коментира Димитрова.

 Социолозите от „Алфа Рисърч“ отчитат, че местната общност приема децата от новите услуги в квартала, но по-трудно е интегрирането им на ниво неформални взаимоотношения. Проучване сред местната общност показва, че 62% от анкетираните биха приели тези деца да живеят в квартала им, 44% биха приели тези деца да учат в един клас с децата им, 21% биха взели на семейна вечеря/обяд дете от институции, а 5% са изявили готовност да станат приемни родители. Боряна Димитрова подчерта, че едно от предизвикателствата е за реформата да се мисли като за преход от „големи“ към „малки“ институции, но все още не и като за пълноценна интеграция на децата.

От своя страна анкетираните социални работници изтъкват като проблем ниското заплащане, недостатъчния персонал в ЦНСТ-та и необходимостта от нови подходи и обучения в центровете. Според 41% от местната общност подготовката на учителите в „обикновените училища“ не е достатъчна. На същото мнение са и 28% от учителите и директорите, 84% от приемните семейства и 73% от социалните работници. 34% от местната общност смятат, че и подготовката на социалните работници в новите центове също не е достатъчна. Същият отговор са дали и 33% от анкетираните учители и директори, 40% от приемните семейства и 64% от социалните работници.

 79% от българите оценяват като правилен и необходим процес деинституционализацията на грижите за деца в България. Процесът на деинституционализация е видим за местната общност - 92% от гражданите знаят за изградени нови социални услуги в близост до тях. 75% от местната общност и 98% от учителите и директорите имат положително отношение към децата в ЦНСТ. Дава се висока оценка за създадената по-близка до семейната среда за децата в неравностойно положение спрямо старите институции - 71% от местната общност и 80% от учителите и директорите. В същото време е регистрирана съпротива към включването на деца и младежи от "бившите възпитателни институции" в новите социални услуги. „Алфа Рисърч“ отчита опасения на местната общност за увеличаване на агресията. Социалните работници считат, че има необходимост от различен подход към тези деца и младежи, а учителите и директорите имат опасения за негативно въздействие върху другите ученици.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова заяви, че резултатите от проучването на „Алфа Рисърч“ не са изненада. Тя припомни, че при стартирането на деинституционализацията на грижите за деца през 2009 г., в специализирани институции са били настанени около 7000 деца. В момента в Домове за деца, лишени от родителски грижи и Домове за медико-социални грижи са настанени около 620 деца. „Пътят, който извървяхме през годините, ни дава увереност, че това наистина е най-успешната реформа за деца, която е правена в България“, коментира тя. Според нея, за да е успешна деинституционализацията, децата не само трябва да получават нова грижа от социалната система, здравеопазването и образованието, но и да получат цялостната подкрепа на обществото.

 Зорница Русинова съобщи, че през м. септември 2019 г. ще бъде отворена процедурата „Професионална интеграция на младежи от резидентни услуги“ по ОПРЧР. Бюджетът на схемата е 3 млн. лв., а с проекти ще могат да кандидатстват неправителствени организации, работещи с деца и младежи от институции. „Това са най-крехките години. Затова искаме да изградим умения сред децата от резидентните услуги – как да се справят с финансите си, къде да си търсят работа, как да се ориентират професионално, къде да придобият допълнителна квалификация, след като са завършили съответното образование“, коментира тя.

 Русинова обърна внимание и на проблема с кадрите в социалната сфера. Тя подчерта, че амбициите на МТСП в дългосрочен план са свързани с привличане на млади кадри в социалната сфера и обучения, квалификация и супервизия за хората, които работят в системата. Зам.-министърът уточни, че за следващия програмен период се предвижда развиване на специални стажантски програми в социалната сфера. „Мотивацията на голяма част от младите хора, които са завършили образование в тази насока, не е достатъчна, за да работят в социалната сфера. Тази професия все още не е престижна, защото е ниско платена. Дългосрочната ни визия е да намерим решение в законодателството“, коментира тя.

Проект BG05M9OP001-2.012-0001  „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите", финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд